Повече за супервизията

Home » Повече за супервизията

Супервизиите могат да бъдат индивидуални (обсъждане на работата по конкретен случай и вземане на професионално решение, справяне с емоциите на клиента, справяне с личните емоции по отношение на клиента или колега, взаимоотношения с външни институции по случай, нормативни затруднения в конкретен случай), групови (за обсъждане на случай) и екипни (насочени към екипните взаимоотношения и функциониране).

За различните социални услуги периодичността на провеждане на супервизията е различна. Минимумът са две супервизии в годината. Супервизиите могат да се правят от вътрешен специалист, когато засяга определени случаи/казуси. Но  задължително супервизията се прави от неутрален за услугата специалист психолог, който трябва да има поне три години професионален опит в тази област.

Резултатите от супервизията, проведена в социалните услуги, се представят пред ръководителя на услугата и с него се обсъжда какви подобрения са възможни при съществуващата специфика и налични ресурси. Супервайзорът прави само препоръки, те не са задължителни за изпълнение.

Развитието на помагащия специалист е сложен и динамичен процес, който изисква непрекъсната рефлексия.

В процеса на професионална дейност и развитие на специалиста се осъществява промяна в позиционирането на себе си като „главно действащо лице“ в посока към клиента като такъв.

Професионалното развитие е процес на учене през целия живот; това е продължителен, бавен и непрекъснат процес, който в някои случаи би могъл да протича и хаотично. То е свързано с нарастващо интегриране на професионалното и личностното. Фокусът на функциониране с течение на времето се променя осезаемо от вътрешната към външната и вътрешната среда. Непрекъснатата рефлексия е предпоставка за оптимално учене и професионално развитие на всички етапи и нива на опит.

Настъпилите познавателни промени се изразяват в това, че начинаещите специалисти разчитат на външна експертиза, докато колегите им с продължителен опит – на вътрешна. Немалко начинаещи специалисти в началото демонстрират високо ниво на тревожност в професионалната си дейност, но с течение на времето тя се овладява. Клиентите са основен източник на влияние и са своеобразни „учители“.

Личният живот влияе върху професионалното функциониране и развитие през целия професионален път на специалиста. Новопостъпващите специалисти, имат по-силно изразени емоционални реакции, отколкото колегите си с продължителен професионален път на развитие и опит.

Дългогодишният опит, свързан със съпричастност и състрадание, допринася за постигане на по-високо ниво на сензитивност, признаване, приемане и оценяване на промените при човека в личностен и професионален план. В процеса на професионална дейност и развитие на специалиста се осъществява промяна в позиционирането на себе си като „главно действащо лице“ в посока към клиента като такъв.