Първата ми среща с аутизма

Снимка: Представяне на филм „Нещо, което може да кажем“ и „Наръчник за обосновано включване на децата аутисти в училищна среда“ от Сдружение „Дете и пространство“- Варна, 21.11.2022 г.

Първата ми среща с аутизма беше в началото на 2011г, когато реших да напусна мениджърска позиция и да започна работа като психолог в ДМСГД в Русе. „Чакаха ме“ – така казаха колегите, две нови деца за услугата на Дневния център-и двете с диагноза ГРР. Едното трябваше да постъпи в групата на детската ясла. Но не беше стартирало, защото отказваше да се храни и изпадаше в криза още със сервиране на закуската.

Та, чакаха намеса на психолог.

Момченцето беше на 2г 5м и беше хранено основно с подсладено кисело мляко от биберон до момента! И през деня понякога-царевични пръчки, оставени в купа, които то само си взема, гледайки телевизор!!!

Беше с добри физичекки данни, но твърде бледо. /както се предполагаше, хемоглобинът се оказа доста под нормата при направените изследвания /.

Първият ден помолихме майката да го доведе нахранено, след закуска. В 11.30 ме извикаха да видя какво де случва.

Количката с метални купички със супа беше още в дъното на коридора, но звукът от потракването на лъжици и купи се долавяше в стаята на групата. Децата прибираха играчките, а въпросното дете беше в центъра на стаята, разперило пърхащи ръце и се въртеше в кръг. Като скоростта на въртене и силата на звука, който издаваше с уста-бръмчене като мотор, се увеличаваха с приближаване на количката. Ужасът, който изпитваше ще да е бил голям, защото от главата му-по лицето и косата се стичаше пот…

И персоналът също беше притеснен.

Поисках съгласие да го изведа. Да слезем от етажа и да отидем в моето пространство/не кабинет/- в стаята за игра. Но взех супа и лъжица… Още тръгвайки към вратата, детето се успокои. Влизайки в стаята за игра, дори се усмихна. Беше невербално. Заигра се. Позиционирах го на столче. Но при появата на купата със супа ритуалът започна-бръмчене до рев и пърхане с ръце… Майката беше дошла да го прибере. Преди да тръгне, поиграхме малко, за да се успокои детето… Докато пеех „Хей, ръчички“, детето седеше на столчето и опитваше да подражава с ръце на моите движения… Помолих майката да донесе на следващия ден сварен намачкан картоф или по-гъсто картофено пюре.

И така, на следващия ден, преди обяда двамата с Х вече бяхме долу, чакахме пюрето. То дойде незабележимо-все пак няма подправки и силен аромат като супа… И сядането на столчето беше придружено от „Хей, ръчички“…. Х ме поглеждаше, укмихваше се встрани и въртеше китките на ръцете в такт… След два – три отказа със стискане на устни, успя да оближе остатъка от пюрето по тях. И на следващото „ааам“ отвори уста….

Бавно и внимателно… Лъжичка по лъжичка… Ден след ден

После майката вкъщи започна да пее „Хей, ръчички“ и да вкарва по малко храна, а млякото остана само вечер. След 1 месец изцяло го спря… След 2 седмици изнесено хранене с ритуал, останах по време на обяда в групата. Слагах с лъжичката в устата. Но другите деца се хранеха сами… На следващия ден и Х опита да хване лъжица… И се научи да се справя сам

А аз останах само още 2 пъти след хранене да го придружа до леглото и обедния сън. После всичко продължи така, както е прието за останалите деца.

По това време на една среща в София с Майкъл Пауърс /организирана от Асоциация Аутизъм/ слушах за пръв път за функционален анализ на поведението. И представяйки случая, бях посъветвана от американския специалист, завеждащ клиника по хранене на деца с аутизъм в САЩ, да направя запис с моя глас на песничката „Хей, ръчички“ и майката да пуска записа по време на хранене вкъщи…

Година след това детето приемаше вече почти всякаква храна в естествен вид, непасирана, дъвчеше и отхапваше…

/Един ярък спомен, към който ме върна срещата вчера и кадрите от документалния филм и дискусията след него

https://ireams.eu/bg/node/25 /

С благодарност към колегите от Childandspace Assossiation „Дете и пространство“

21.11. 22, Варна, Юнашки салон