Седем еволюционни нива – седем степени на увереност, от които децата се нуждаят

Една тема, която перманентно е на дневен ред в работата за преодоляване на дефицити в развитието на децата:

Развитието на двигателните умения като основа в цялостното развитие на детето. Често срещано явление е родителите да се фиксират в познавателното развитие на своето дете и да неглижират това дали може да бяга, скача, да се катери, да кара колело или да кляка, да координира око-ръка, двете ръце, ръце и крака…

Ето защо психомоторните занимания, упражненията с пресичане средната линия на тялото, както и тези за следване на ритъм са фокус в моята работа, паралелно с работата върху вербалното поведение и сензориката.

Ето как Еволюционната педагогика намира решения за преработка на блокажите и задръжките в развитието:

СЕДЕМ ЕВОЛЮЦИОННИ НИВА – СЕДЕМ СТЕПЕНИ НА УВЕРЕНОСТ,

ОТ КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ДЕЦАТА

„Ние печелим двойно, щом свържем движението и ученето” – това е и един от основните постулати на Практическата /еволюционната / педагогика, разработена в края на миналия век от Лудвиг Конеберг. Отправна точка : Всеки индивид – от момента на зачеването си до третата или четвъртата си година- преминава през отделните еволюционни нива. Ако човек не премине последователно през всеки един от седемте двигателни модела и по някаква причина няма възможност да ги изпробва и интегрира в някаква степен, това сериозно се отразява на неговото интелектуално, емоционално и социално развитие. Последствията са дефицити в координацията, поведението и мисловните процеси.

Мозъкът обаче не спира да се променя и да се доразвива нито за миг. Дефицитите и нарушенията в него могат да се изглаждат цял живот.

„Практическата педагогика

не се интересува от това

какво му липсва на детето ,

какво може и какво-не,

а от начина, по който то възприема света”[1]

За да дадем тласък на промените в поведението и процеса на усвояване, са необходими нови връзки. Създаването им означава, че онези невронни връзки, които са поддържали досегашните поведенчески модели и способности, биват отслабени, а се стабилизират нови /способности, възприятия/. Опирайки се на този опит, практическата педагогика създава еволюционния метод на седемте физически упражнения като практически приложимо средство. С тях се прокарват или риеактивират нови „проводници” в мозъка. Важно условие за постигането на полза от еволюционните упражнения е липсата на стрес при изпълнението им.

„Поведението, което ни се вижда странно,

никога не е лишено от основание,

ако се оценява от позицията

на еволюционното ниво,

на което се намира детето в момента”[2]

[1] [2]Авторите на „Размърдай си мозъка”

Така например неврологичните изследвания показват, че след отстраняване на големия мозък, бозайниците стават хиперактивни. Това означава, че хиперактивното дете е „заседнало” в своя мозък на влечуго (малкият мозък) и няма достъп до големия мозък.Причината е липсата на необходимите неврологични връзки. Информационният поток е блокиран и причинява трудности в ученето, и отклонения в поведението. Неврологичните връзки в подобен случай могат да се активират и блокажът да се пеодолее чрез движението на бозайника – пълзене на четири крака с последователно редуване на преден ляв и заден десен крак и обратно.

Опирайки се на тази гледна точка, практическата педагогика създава еволюционния метод на седемте физически упражнения за придобиване на увереност и умения на седемте еволюционни нива. Това е един от сигурните пътища за придобиване на седемте степени на увереност, от които се нуждаят децата.

Седемте двигателни модели съответстват на степените на мозъчното развитие. В периода от ембрион до бебе и от бебе до около 4г човекът усъвършенства двигателни поведенчески модели, съответстващи на седем еволюционни нива. Ако ги познаваме добре, ще можем да управляваме развитието на нашето дете.

1. Нивото на рибата: Да се носиш по вълните. Преживяното в майчината утроба е предпоставка за бъдещия ни живот, но то не го предопределя изцяло. Мозъчният стадий на рибата доминира по време на раждането и обяснява ранните напомнящи полюшване на водна повърхност движения на новороденото. Основната компетентност –базово доверие. На физическо ниво се изразява в стабилност в легнало положение – по корем и гръб, отработва се с търкаляне, плуване, люлеене в хамак.

2. Ниво на земноводното: Развитие на малкия мозък. Основната характеристика на това ниво е любопитството. Детето открива заобикалящия го свят в коремно положение. То го възприема визуално, фиксира предметите, и любопитно се придвижва към тях. У него се пробужда импулсът да опита новото. Тази фаза оказва влияние върху развитие на зрително възприятие, върху мотивацията и способността му да се изпълва с удивление и възторг. Ако в този момент се появи блокаж, детето става стеснително. Подобен блокаж може да породи тенденция за отдръпване и спотаяване или усещане за безпомощност и беззащитност. Основна компетентност: увереност, основана на опита. Компенсиращо упражнение – пълзене с повдигане на глава.

3. Ниво на влечуго: Мозъкът на влечугото (малкият мозък) е управляван от инстинктите. Той действа и реагира според потребностите си. Агресивното поведение е част от стратегията на влечугото за оцеляване. Ако се почувства застрашено, то отговаря с агресия. При човека мозъкът на влечугото се проявява най-често посредством агресивно и хиперактивно поведение или мудност, която потиска способността за реакция. Целта на това ниво е да се научим своевременно да откликваме и правилно да насочваме силата и енергията си. Основна компетентност: физическа увереност, умение за изразяване на нужди и желания. Упражнение: пълзене на четири крака.

4. Ниво на бозайника. Развитие на лимбичната система – осъзнаване на емоциите. Положителните и отрицателните преживявания определят поведението. Те контролират поддържането на близост или на дистанция с околните. Детето може да се възприеме като диктуващо положението или потърпевшо. Блокажите на нивото на бозайника се изразяват във възприемането на едната от двете гледни точки. Това е времето на грубата моторика, интуицията, импулсивното поведение. Основна компетентност: емоционална увереност, самоконтрол.

5. Ниво на маймуната. Развитие на големия мозък-неокортекс. Осъществява се преходът към адекватно ориентиране в триизмерното пространство. Стават възможни асоциацията, абстрактната престава, планирането. Присъщите му качества са равновесие и способност за координация. Те се тренират под формата на игра по катерушките на детската площадка – движение в триизмерното пространство: катерене, скачане, изправяне. Нивото на маймуната е предпоставка и за говорното развитие на човека, то повлиява положително и възможностите му да запаметява умението за създаване на приятелства и поддържане на социални контакти. Основна компетентност: обвързаност, групова увереност

6. Ниво на прачовека: На това ниво се култивира комуникативната способност . От съществено значение е обогатяването на словесния изказ и развитието на фината моторика. Езикът се превръща в средство за постигане на цели и стимулиране на самочувствието. Сега вече детето осъзнава и разликата между половете. Липсата на зрелост на това ниво на мозъчно развитие води до дефицити в областта на езика – например ограничава способността на изразяване или вербалното разрешаване на конфликти. Прилагането на груба сила от страна на детето често е опит за намиране на изход от конфликтите, които то не е успяло да реши вербално. Основна компетентност: езикова увереност. Появя на самосъзнание. Упражнения:стабилно ходене на два крака с изправен гръб, индиански танци,барабанене.

7.Ниво на човека: Най- важната цел на това ниво е разгръщането на личността. Оптималната комбинация на разум и чувства. Поява на воля, морал, светоглед, индивидуално поведение. Дефицитите тук пораждат срам, колебливост, самоупрекване, страх. Основна компетентност: комуникативна и кооперативна увереност. Упражнение: придвижване влабиринт.

Интелигентността и способността за учене са обвързани с двигателните способности на човека. Ако действията на едно дете съответстват на нивото на влечугото, не очаквайте от него да си дава сметка за чувствата ви и да ги разбира. Заседналият в мозъка на влечугото човек е инертен или бездеен. Или пък много агресивен и воден от силата си. За да има успех в училището, а по-късно – и в живота, детето трябва да бъде наблюдавано, за да се открият навреме блокажите. А след това те да бъдат отстранени с подходящи упражнения, които са описани в труда на Коненберг и Ротлер. Двамата автори дават палитра от примери, която илюстрира различни случаи на блокажи. Важното е те да бъдат уловени навреме, за да могат да бъдат приложени адекватните за тях упражнения. Целта е да стимулираме разгръщането на скритите таланти у децата. Защото е общоизвестно, че през детството си човек научава повече, отколкото в която и да е следваща фаза от живота си.

Поля Златилова – психолог