Кратко дефинирана, хиперлексията е синдром, характеризиращ се със следното:
Hyperlexia, от гръцки „хипер“ (над) и „лексис“ (произношение, дума), означава забележимо добре развита способност на детето да чете. Това обаче е придружено от трудности в разбирането на говоримия език и правилното му използване, както и трудности със социалните взаимодействия
Хиперлексията може да присъства при ASD и може да бъде един от основните признаци на аутизъм
Има 4 основни характеристики, които се откриват у децата с хиперлексия:
1. Признаци на нарушение в развитието – проблеми в общуването с други деца, поведенчески проблеми
2. Проблеми в разбирането
3. Способност за бързо учене – обикновено повтарят думите, които виждат и чуват отново и отново
4. Афинитет към книгите – предпочитат занимания с писане, четене, цифри повече отколкото други игри
Ето и някои типични характеристики на речта и комуникативните умения на дете с хиперлексия :
Можете да разберете защо воденето на разговор с хиперлексично дете би било трудно, когато има всички тези проблеми в езиковите умения.
КАК ИЗГЛЕЖДА РАЗГОВОРЪТ ПРИ ХИПЕРЛЕКСИЯ
Един от най-повтарящите се „проблеми“ (тук използвам думата „проблеми“ свободно), с които се срещаме, е готовият отговор „Не знам“.
Повечето хора предполагат, че детето наистина не знае отговора, но това е невярно в повечето случаи. Трябва често да напомняме на всички учители, семейни приятели и професионалисти, че детето Х се бори с въпросителните думи и тяхното значение и в резултат на това се изисква допълнително време за обработка на въпроса .
Така че, ако изчакате няколко секунди, след като той отговори с готовия си отговор, тогава той отговаря почти винаги с подходящ отговор. Консервативният / заученият отговор „Не знам“ е начинът на детето да си спечели малко време, за да обработи въпроса.
Може да поработите върху това да го насърчите да казва фрази като „оставете ме да помисля за това“ или „дайте ми секунда да помисля“ вместо нормалния си отговор „не знам“, за да избегнете объркването по време на разговор с другите.
СЪВЕТИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА УМЕНИЯТА ЗА РАЗГОВОР ПРИ ДЕЦА С ХИПЕРЛЕКСИЯ /от родител/:
1. Дайте им време да отговорят.
Първо и най-важно, дайте шанс на децата си да отговорят! Не забравяйте, че WH- въпросите са особено предизвикателни за хиперлексичните деца, така че те може да се нуждаят от допълнително време, за да обработят това, което питате.
2. Използвайте близки твърдения и отворени твърдения вместо WH- въпроси.
Има по-голяма вероятност да започнете разговор с хиперлексично дете, ако перифразирате вашите WH- въпроси като твърдение, в което то може лесно да попълни празните места.
Например, вместо да попитам „Какво направи днес в училище?“, бих могъл да кажа: „Кажи ми три неща, които прави днес в училище“.
3. Използвайте говорни скриптове, за да моделирате умения за водене на разговор.
Децата с хиперлексия трябва да бъдат обучавани на социални и речеви умения много специално. Така че, ако искате те да бъдат добър събеседник, тогава ще трябва да ги научите какво точно да казват, когато някой им зададе въпрос. Можете да напишете свои собствени речеви скриптове за практически всяка ситуация.
Например,
При първа среща с непознат – представяне:
„ Здравей, аз съм ….. Приятно ми е. Ти как се казваш?“
Или при тръгване: „ Беше ми приятно! Доскоро!“
4. Четете книги, които използват балончета – тип комикси
Децата с хиперлексия могат да видят как местоименията се променят от човек на човек и как да отговарят по подходящ начин на въпросите WH, наред с много други неща.
Четете тези видове книги на глас по роли.
Като алтернатива можете да четете сценарии за игра заедно с по-големи деца, тъй като това би имало подобен ефект на преподаване на характера на разговора напред-назад.
5. Използвайте интересен тон, докато говорите или дори пейте въпросите.
Децата с хиперлексия изглежда слушат избирателно, така че понякога трябва първо да привлечете вниманието им, преди да се потопите в разговор.
Освен това децата с хиперлексия са склонни да слушат тона на гласа ви вместо действителното съдържание на речта ви .
Можете да опитате да им прошепнете в ухото, да пеете много силно или глупаво или дори да говорите с висок глас, подобен на песен. Понякога дори изпяването на въпроса помага!
6. Напишете го!
Не е тайна, че тези деца могат да четат и обичат да четат, така че използвайте това в своя полза. Докато задавате въпросите си устно, напишете ги на бяла дъска или дъска или лист хартия. По този начин децата могат да четат и чуват това, което питате.
7. Разширете това, което казва детето.
Винаги затвърждавайте това, което детето ви казва в отговор на вашите въпроси, дори и да е ехолалично по природа. Така че, ако попитам „Какво искаш за закуска днес?“ и то отговари „Кроасан“, мога да разширя това, като кажа: „Кроасан със шоколад – любимата ми закуска“.
8. Научете директно езика на тялото и зрителния контакт.
Езикът на тялото, позиционирането и зрителният контакт са важни неща, включени в разговорите с другите. Въпреки това, трябва да научите тези умения на хиперлексичните деца по конкретни и директни начини.
„Например, ако искате детето ви да осъществява зрителен контакт с вас, докато водите разговор, тогава използвайте визуални знаци, за да направите това. Понякога обичам да вдигна няколко пръста до очите си и да попитам: „Колко пръста държа?“ Това винаги привлича вниманието и кара детето да ме погледне в лицето, дори и за няколко секунди. Като алтернатива можете да държите писмени изявления до лицето си, за да ги чете детето ви на глас по време на тренировка за разговор.
Освен това слезте до тяхното ниво, за да могат да видят очите ви. Това също показва, че ви е интересно да слушате какво имат да кажат!!!
9. Избягвайте да използвате идиоми или метафори, докато говорите.
Фигурите на речта са трудни за хиперлексичните деца поради тяхното буквално мислене. Така че избягвайте да казвате клишета, идиоми или метафори по време на разговор, докато не можете да ги научите какво точно имат предвид.
10. Използвайте социални истории, за да научите скритите правила на разговорите
Гостуване в „Свободен час“ на Радио Варна
Какво се случва в ателиетата по проекта „Моят път…“
